Тълкуване на понятието "спорадични отсъствия" по испанския Закон за данъка върху доходите на физическите лица

16 Apr 2018

На 28 ноември 2017 г. Върховният съд на Испания (наричан по-долу "ВС") се е произнесъл по няколко жалби (№ 807/2017, 809/2017, 812/2017, 813/2017 и 815/2017), за да се изясни как трябва да се тълкува понятието "спорадични отсъствия", предвидено в испанския Закон за данъка върху доходите на физическите лица (наричано по-нататък "Закона за ПИТ"). Основните противоречия в разглежданите случаи са как да се тълкува понятието „спорадични отсъствия“, като се определи данъчното пребиваване на студентите, когато в рамките на обучението си учениците остават извън Испания повече от 183 дни в рамките на даден данъчен период.

По смисъла на член 9.1.а) от Закона за ПИТ се разбира, че физическо лице се счита за данъчно пребиваващо в Испания, ако има обичайно местопребиваване в Испания. Съгласно горепосочената разпоредба това изискване се счита за изпълнено ако лицата  остават в Испания повече от 183 дни през календарната година. При определянето на периода на пребиваване на територията на Испания ще се вземат предвид спорадичните отсъствия, освен ако данъкоплатецът не докаже, че има данъчно пребиваване в друга държава.

За целите на изчисляването на общия престой в Испания (183 дни) се включват спорадичните отсъствия. Традиционно испанските данъчни органи са обмислили да вземат предвид пребиваването в друга държава, само когато дадено лице притежава съответния документ, удостоверяващ данъчното пребиваване, издаден от компетентния данъчен орган на тази държава.

Въз основа на разследвания случай, Върховният съд, анализира противоречията и прави следните уточнения:

  1. Спорадичните отсъствия не могат да се разбират като "продължително, дългосрочно отсъствие, за период над 183 дни". В такива случаи се счита, че лицето е загубило статута си на данъчно пребиваване.
  2. Спорадичните отсъствия целят да укрепят основното правило (постоянство), така че когато основното правило не е изпълнено, ирелевантно е да се проверява наличието на „спорадично отсъствие“, тъй като няма правна рамка за неговото разглеждане, т.е. те не са спорадични по дефиниция..
  3. Понятието „спорадични отсъствия“ не зависи от волята на данъкоплатеца, нито от тълкуването, дадено от данъчните органи. Понятието трябва да отговаря на обективните факти за продължителността или степента на интензивност на престоя извън територията на Испания.

В заключение, решенията на ВС са от голямо значение, доколкото те спомагат за изясняване на понятието, което предизвиква големи противоречия. Тези решения определят критериите за обективните факти, които трябва да се вземат предвид, за да се провери дали дадено физическо лице се счита за данъчно пребиваващо в Испания въз основа на степента на трайност на гореспоменатата територия.