Обнародваните в Държавен вестник промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включват България в световния автоматичен обмен на данъчна информация за многонационалните групи предприятия

14 Aug 2017

С приетите изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се въвеждат правилата на Директива ЕС 2015/2376/ на Съвета от 8 декември 2015г. и Директива ЕС 2016/881 на Съвета от 25 май 2016г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.

В съответствие с европейските изисквания се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите /НАП/ ще обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз и с Европейската комисия информация за предварителни трансгранични данъчни становища (с изключение на становищата, издадени по отношение на физически лица) и предварителни споразумения за ценообразуване.

Създават се правила за осъществяването на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Компетентен орган за осъществяване на този обмен е изпълнителният директор на НАП. В обхвата на обмена попадат само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1 466 872 500 лева за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети.

Измененията създават детайлни правила по отношение на случаите, когато многонационална грума от предприятия подава отчет по държави в България. Предоставящо информация предприятие за многонационална група предприятия в общата хипотеза е крайното предприятие майка на групата, когато то е местно лице за данъчните цели на Република България. В този случай отчет по държави се подава, когато общите приходи на групата съгласно консолидирания финансов отчет са в размер над 100 000 000 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.

Когато крайното предприятие майка не е местно лице за данъчните цели на Република България, отчет по държави се подава от заместващо предприятие майка или от съставно предприятие на групата, което отговаря на определени условия. В този случай отчет по държави се подава, когато общите приходи на групата съгласно консолидирания финансов отчет са в размер над 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.

Предоставящото информация предприятие, което е местно лице за данъчните цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на НАП дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или друго съставно предприятие, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на групата. Когато съставно предприятие на многонационална група предприятия не представлява предприятие от изброените, то уведомява изпълнителния директор на НАП относно предоставящото информация предприятие и държавата, на която то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на групата. За първия отчетен период се предвижда уведомлението да се подава до 31 декември 2017г.

Друга част от измененията прецизират правната уредба за отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. Разширява се кръгът на лицата по отношение на които може да се ангажира отговорност по чл.19 от ДОПК за укриване на факти и обстоятелства в следствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в този кръг се включват и лица, които са упълномощени да изпълняват правомощия на управителя, както и лицата действащи без представителна власт. Отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 се носи и при недобросъвестно извършване на действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

С цел избягване на случаи в практиката, в които миноритарните собственици на капитала извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата и в резултат на това избягват процедурата по обявяване в несъстоятелност, е предвидена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала.

Създадена е уредба и на друга хипотеза свързана с мажоритарните съдружници и акционери, които са разпоредили действия по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на пачалбата /дивидент/ и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Следва да се отбележи, че в приетите разпоредби е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица, като понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недоросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство. Това изискване защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци, които извършват действия в изпълнение на обичайната си търговска дейност.

С изменението на ДОПК са направени промени и в Закона за ограничаване на плащанията в брой, с които се въвежда възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от НАП данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. За тези картови плащания, няма да се заплащат банкови комисионни и такси.