Признаване правото на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди

09 Nov 2017

Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в чл.45 до 54 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като част от правния институт на непозволеното увреждане. Общото правило е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по справедливост. 

При тълкуването на разпоредбите за непозволеното увреждане в съдебната практика,беше затвърдена тезата, че единствено физическите лица могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди. Прието и затвърдено беше разбирането, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на увреденото лице (причинявайки болки и страдания), а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално.

За първи по-съществен знак за появила се възможност за ново тълкуване на текстовете на закона може да се счита Определение №400 от 26.11.2013г. на Върховния касационен съд по частно гражданско дело № 6155/2013 г. Съдът е сезиран да разгледа казус, при който иск на юридическо лице за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е счетен от долните инстанции за изначално недопустим и делото е прекратено, без да се разгледа по същество. Решаващият състав, постановил Определението, връща делото, като задължава първоинстанционния съд да разгледа спора по същество. В мотивите се съдържа следното: "Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице (ЮЛ). Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което поставя въпроса и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ (Европейският съд по правата на човека) в тази насока."

Цитираното Определение и желанието да се търси справедливост даде импулс на една от големите международни търговски вериги, опериращи в България, да заведе иск срещу юридическото лице управляващо електронен сайт. Претендирано е обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Търговската верига от две статии, публикувани на сайта, които използвайки груб и непрофесионален език, разпространяват невярна информация за Търговската верига.

Решаващият състав по гражданско дело № 8206/2016 по описа на Софийски районен съд е приел за доказано, че действително информацията, която се разпространява с двете статии, е невярна и уврежда Търговската верига, и в разрез с досегашната съдебна практика, присъди обезщетение за неимуществени вреди. Решението на съда не е обжалвано и влезе в законна сила. За да се произнесе по този революционен начин, решаващият съдебен състав сподели основните доводи, изложени в иска на Търговската верига, а именно: Текстовете на ЗЗД не изключват изрично търговските дружества от субектите, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Логическото тълкуване на член 631а, ал. 2 и ал. 1 от Търговския закон дава право на обезщетение за неимуществени вреди дори на юридическо лице, когато молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена. Законът за марките и географските означения (чл. 76а във връзка с чл. 76 и чл. 2) също предвижда възможността за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия, независимо дали са физически или юридически лица, да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушение на правата им.

Европейска практика:

В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. European Commission Съдът на Европейския съюз по ясен и категоричен начин се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. В посочения казус италианското корабостроително дружество Idromacchine Srl осъжда Европейската комисия да му заплати обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро за претърпените от дружеството неимуществени вреди плюс съответните компенсаторни и мораторни лихви. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално доброто име и реномето на Idromacchine Srl. Съдът на Европейския съюз е на мнение, че едно такова неблагоприятно представяне на Idromacchine Srl като предприятие, което не може да предостави услуги, съответстващи на действащите стандарти, и така да изпълни договорните си задължения, засяга отрицателно доброто му име и реномето му, които сами по себе си имат търговска стойност, което Европейската комисията впрочем не оспорва в писмените си изявления.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също признава правото на юридическите лица да получават парични обезщетения в случай на нарушаване на техни неимуществени права. Това твърдение се подкрепя от решението на ЕСПЧ по казуса Comingersoll S.A. v. Portugal. В този казус дружеството Comingersoll S.A. осъжда правителството на Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушение на чл. 6, §1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), който урежда правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, без значение дали е физическо или юридическо. Ратифицирайки Конвенцията, България ясно и категорично е заявила желанието си да спазва нейните разпоредби, които с акта на ратификация са станали част от вътрешното право на страната.

За да са достатъчно защитени в България, юридическите лица би следвало да имат право на обезщетение за неимуществени вреди по общия ред на ЗЗД. Доброто име и търговската репутация не са просто абстрактни понятия, а са съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т.е. те засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и други, а материалното отражение има неясно и продължаващо във времето действие.