Новите промени в Гражданския процесуален кодекс

30 Oct 2017

Измененията и допълненията в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вече са факт с обнародването им в ДВ бр. 86 от 27.10.2017г. Продължително обсъжданите промени намират отражение в няколко съществени направления, даже и базисни разпоредби, като само времето ще покаже ефекта от тях. Две от най-дискутираните предложения обаче, не бяха приети, а именно за въвеждане на абсолютна 10-годишна даност върху задълженията на физическите лица и предложението за премахване на възможността за банките да могат да искат незабавно издаване на заповед за изпълнение на база на документи или извлечение от счетоводните книги.

Приетите изменения условно могат да бъдат формулирани в няколко направления, без да се претендира за изчерпателност:

Връчване:

С цел да се сведе до минимум практиката хората да бъдат съдени без да разберат се добавят изисквания за посещения на адреса на ответника в продължение на един месец, най-малко три пъти с интервал от поне една седмица между всяко от тях и поне едно – в неприсъствен ден, освен ако връчителят не е събрал данни от управителя на етажната собственост или кмета, че лицето не живее на адреса. Също така се създава задължение на съда служебно да проверява адресната регистрация и местоработата на ответника за да може да се осъществи връчване.

С направените промени размерът на възнаграждението на особения представител вече може да бъде определен и под минималния такъв, съгласно Наредба №1/2004г., но не по-малко от една втора от него. Променя се и компетентния орган, който може да назначи особен представител на длъжника и това вече не е районния съд, а съдебния изпълнител.

Спиране на срока:

Изменение и допълнение  е направено по отношение на сроковете, които спират да текат за страните през дните обявени за официални празници, както и през време на съдената ваканция –  от 15 юли до 1 септември (чл. 329 ал. 1 ЗСВ) – с изключение на: наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Държавни такси:

Важни промени са направени по отношение на държавните такси, като процентът на пропорционалната такса по изпълнителни дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата, приета от Министерския съвет. От таксата за принудително изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис на имущество, определена към момента на извършване на описа. Това е сериозно намаление, доколкото таксата за опис е в размер на 1.5% върху по-малката сума между цената на описаната вещ и размера на дълга. Остава правилото, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя не може да надвишава 1/10 от задължението, освен когато минималният размер в тарифата е по-висок. Същевременно за големи дългове - в размер над 45 минимални работни заплати (МРЗ), този сбор на всички пропорционални такси не може да надвишава 1/15 от задължението, но не по-малко от 3 МРЗ.

Нов текст въвежда ограничение върху общия сбор на всички такси в изпълнителното производство за сметка на длъжника, според размера на дълга. Така например, за задължение в размер до 10% от МРЗ общият сбор на таксите не може да надхвърля 30% от МРЗ. При задължения в размер между 50% и една МРЗ общият сбор на таксите не може да надхвърля 70% от МРЗ, при задължения в размер между 2 до 3 МРЗ таксите са не повече от една МРЗ и т.н.

С промените, Таксите в исковия процес са поставени в зависимост от защитавания интерес. За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху интереса независимо от броя на ответниците. Когато с една молба са предявени искове за различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси.

Съдържание на исковата молба и заявление за издаване на заповед за изпълнение:

Създаден е нов задължителен реквизит в съдържанието на исковата молба, а именно задължение за посочване на банкова сметка от ищеца по осъдителни искове за парично вземане. Същото задължение или посочване на друг начин на  плащане е вменено и по отношение на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Касационно обжалване:

Съществени изменения са направени по отношение на касационното обжалване. Разширяват се основанията за касационно обжалване, като вече на касация ще подлежат и решения, които са в противоречие със задължителната практика на  ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, които поставят въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, противоречие с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС. Далеч по-съществена промяна е, че до касация ще се допускат и въззивни решения "при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност".  

Досега практиката по чл. 290 ГПК бе приемана за задължителна  – съгласно тълкувателните разяснения,  дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, че всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда и че поради тези правни съображения по-долните съдебни инстанции не могат да обсъждат изобщо доводи в различен смисъл, а следва да приложат задължителната съдебна практика на ВКС. С нов текст категорично се отхвърля задължителността на решенията постановени по този ред. Освен това изцяло е отменен текста касаещ уеднаквяване на противоречива практиката.

Възражение в срока за доброволно изпълнение и действие на възражението:

С изцяло нова разпоредба е уредена хипотезата при която длъжника е изпълнил задължението си по заповед за изпълнение в двуседмичен срок от връчването на същата, като има право на възражение срещу заповедта за изпълнение с твърдението, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. При тази хипотеза е създадена възможност за обезсилване на заповедта за изпълнение в случай, че заявителя не подаде становище в указания срок. Изменен е и чл. 415 касаещ действието или ефекта на възражението и се посочва изрично кога искът е установителен и кога  осъдителен.

Принудително изпълнение:

Направени са промени по отношение на принудителното изпълнение, като разпоредбата, относно местната потсъдност е допълнена в частта за компетентността на съдебния изпълнител, до когото се подава молбата за изпълнение и в частта за препращане на изпълнителото дело. За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудовото възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, с изключение на вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Добавена е нова хипотеза при приключване на изпълнението, което ще следва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При досегашните хипотези, изпълнението ще се прекратява. Съдебния изпълнител ще се произнася с разпореждане по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление, напр. при прекратяване.

Разширява се кръга от действия, които могат да бъдат обжалвани и от двете страни. От страна на взискателя: отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. От страна на длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Съразмерност:

Въвежда се задължение за съразмерност на обезпечителните мерки и предприетите изпълнителни способи  с размера на задължението като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Ако длъжникът направи възражение за несъразмерност, то се изпраща за становище на взискателя, който след това на свой ред ще отговаря, ако се стигне дотам, за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. При запор на банкова сметка също изрично се записва, че той може да е само до размера на дълга по изпълнителното дело, а при допусната явна несъразмерност съдебният изпълнител носи отговорност по ЗЗД (за непозволеното увреждане, което се компенсира с обезщетение).

Несеквестируем минимум:

С направените промени не подлежащия на принудително изпълнение /несеквестируем/ доход е обвързан с минималната работна заплата. Суми до размера на минималната работна заплата остават несеквестируеми, освен задължения за издръжка. Този размер на несеквестируемост на доходи се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Електронни запори:

Въведена е възможност за налагане на електронен запор върху вземане по сметка в банка, чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Изискванията към средата ще се определят чрез наредба, издадена от министъра на правосъдието в 6-месечен срок от влизане в сила на промяната.

Непротивопоставимост на вписаните актове:

Създадена е нова разпоредба, съгласно която на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят и договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

Определяне на продажната цена:

За оценката на изнесените на продан движими вещи съдебният изпълнител определя началната цена, която трябва да е поне 85 на сто от стойността на вещта, като по искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността. Съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице за определяне на продажната цена на движимите вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, която не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Тези вещи се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот. В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето й от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с определяне на вещо лице, като внася разноските. Определената нова цена не може да се оспорва.

За недвижимите имоти също задължително се назначава вещо лице и то от вписаните в регистъра на независимите оценители или от списъка на утвърдените вещи лица по Закона за съдебната власт. Страните могат да оспорят заключението на вещото лице, като поискат ново, внасяйки разноските. При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметично между тях. Началната цена е не по-ниска от 80 на сто от стойността, а при първата публична продан не по-ниска от данъчната оценка, ако има такава.

Електронен публичен търг:

Създава се изцяло нов раздел за електронните публични търгове, като такъв може да се проведе по искане на страна в изпълнителното производство или ако съдебният изпълнител по своя инициатива реши да проведе такъв. Покупката на вещи /движими и недвижими/ на електронният публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции. В този случай плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител. Министерството на правосъдието трябва да създаде и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове в срок от 18- месече срок от влизане в сила на промените, също така в 12 - месечен срок от влизане в сила на промените, трябва да издаде и наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Изпълнение върху обособена част от предприятие:

С изцяло нов текст е създадена възможност по искане на взискателя изпълнението да бъде насочено и върху обособена част от предприятие, представляващо организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), което ще се извършва по правилата на публичната продан на недвижим имот.

Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост:

Създадените изцяло нови разпоредби дават възможност изпълнението да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485 от ГПК. Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

Изменения в Закона за частните съдебни изпълнители:

С направените промени, относно дисциплинарните наказания налагани на частните съдебни изпълнители се повишава глобата и е предвидено най-тежкото наказание „лишаване от правоспособност завинаги“, което се налага при три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е лишаване от правоспособност за срок от една до 5 години.