Доколко защитена е търговската тайна

11 Sep 2017

Предприятията и научноизследователските институти с нестопанска цел инвестират в придобиване, разработване и прилагане на ноу-хау и информация, която е определящ фактор за тяхната конкурентоспособност. Tърговските тайни играят важна роля за защита на обмена на знания между предприятията и са една от ценностите на днешната икономика, поради което са изложени на повишен риск.

В българската нормативна уредба липсва адекватна защита на търговската тайна. Обща забрана за осъществяване на нелоялна конкуренция под формата на недобросъвстно узнаване, използване или разгласяване на производствени и търговски тайни е регламентирана в Закона за защита на конкуренцията. Предприятията, нарушили забраната, подлежат на санкция до 10% от оборота им за предходната година, а оказалите съдействие физически лица – на глоба до 50 хил. лв.,  които се налагат от Комисията за защита на конкуренцията. Единствено в Търговския закон е уредено конкретно задължение за пазене на търговска тайна от страна на прокуристът, търговския пълномощник, търговския помощник, търговския представител и търговския посредник при осъществяване на дейността им.

Правна закрила на търговските тайни срещу нелоялна конкуренция може да се осъществи само ако са взети необходимите мерки за тяхната защита. Необходимо е съответното предприятие да определи конкретно коя негова търговска или производствена информация следва да бъде третирана като тайна, забранявайки неправомерното й използване или разгласяване. Освен това трябва да се ограничи кръгът от лица с право на достъп и използване на информацията, попадаща в тази категория. Тъй като изпълнението на тези изисквания трябва да може да се докаже, управителния орган на предприятието трябва да утвърди решение или друг акт, с който изрично да определи информацията, която представлява тайна, правилата за достъп и използване, както и лицата с право на достъп. Този акт трябва да бъде доведен до знанието на лицата, на които е вменено задължението за конфиденциалност.

Практиката показва, че защитата на търговските тайни към настоящия момент се осъществява чрез: клаузи или декларации за конфиденциалност, споразумения за неразкриване на информация, забрана за извършване на конкурентна дейност, неустойки и дисциплинарни санкции за извършени нарушения и други. В днешния дигитален свят, информационните технологии и системи често се използват за съхранение на производствени или търговски тайни. В тази връзка някои от най-често ползваните мерки за защита са: предоставянето на индивидуално потребителско име и парола за достъп, установяването на различни права/нива на достъп, криптиране на устройства и съдържание ограничаване на възможността за копиране и принтиране на документи, съдържащи производствени или търговски тайни.

Необходимостта от ясна и цялостна регламентация на защитата на търговската тайна, наложи през 2016г. Европейският съюз да приеме нова европейска рамка, чиято цел е постигане на единна защита на европейско ниво и преодоляване на липсата на такава защита, когато съответната интелектуална собственост не отговаря на поставените от закона критерии за патент или авторско право. В тази връзка най-късно до 9 юни 2018г. в българското законодателство трябва да бъде транспонирана, приетата на 8 юни 2016г. Директива 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета, относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация /търговски тайни/ срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Директивата предвижда, че за да бъде квалифицирана като „търговска тайна“ информация трябва:

  • да бъде тайна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация;
  • да има търговска стойност, защото е тайна;
  • да е била предмет на обосновани действия при дадените обстоятелства от страна на законно контролиращото информацията лице, за да я запази в тайна.

Директивата прави разлика между законно и незаконно придобиване на търговска тайна, като изключва от неправомерното придобиване самостоятелното откритие, наблюдение и изследване и други правомерни действия, включващи упражняване на правата на работниците или действия в съответствие с почтените търговски практики.

Придобиването на търговска тайна без съгласието на притежателя на търговската тайна се счита за незаконно, когато се извършва умишлено или в резултат на груба небрежност, например чрез:

  • нерегламентиран достъп до или копиране на документи, обекти, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;
  • кражба;
  • подкуп;
  • измама;
  • нарушение или подбудителство към нарушение на споразумение за поверителност или всяко друго задължение за запазване на тайна;
  • всяко друго поведение, което при тези обстоятелства се счита за противоречащо на почтените търговски практики.

Използването или разкриването на търговска тайна се счита за незаконно, когато се извършва без съгласието на притежателя на търговската тайна, умишлено или в резултат на груба небрежност, от лице, за което е установено, че отговаря на някое от следните условия:

  • придобило е търговската тайна незаконно;
  • нарушило е споразумение за поверителност или друго задължение за запазването на търговската тайна;
  • нарушило е договорно или друго задължение за ограничаване на използването на търговската тайна.

Използването или разкриването на търговска тайна се счита за незаконно и когато дадено лице, към момента на използване или разкриване, е знаело или е било длъжно да знае при тези обстоятелствата, че търговската тайна е получена от друго лице, което е използвало или разкрило незаконно търговската тайна.

Ако обаче  компетентните съдебни органи установят, че искът, предявен срещу незаконното придобиване, разкриване или използване на търговска тайна е явно неоснователен, а за ищеца е установено, че недобросъвестно е поискал образуване на съдебно производство с цел несправедливо да забави или ограничи достъпа на ответника до пазара или по друг начин да сплаши или да упражни тормоз над ответника, компетентните съдебни органи имат правото да наложат санкции на ищеца и да се разпоредят за разпространяването на информацията относно решението, включително и публикуването му изцяло или частично.

Давностният срок за предявяване на искове за прилагане на мерките, процедурите и правните средства за защита, предвидени в Директивата е най-малко една година, но не повече от две години от датата, на която ищецът е узнал или е бил длъжен да узнае последния факт, който е дал основание за предявяване на иск.

Предвидено е компетентните съдебни органи по искане на притежателя на търговската тайна, да разпоредят временни и предпазни мерки срещу предполагаемия нарушител, като:

  • преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна под формата на временна мярка;
  • забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели;
  • изземване или предаване на стоките — предмет на предполагаемо нарушение, включително и вносни стоки, така че да се предотврати тяхното навлизане или движение в рамките на пазара.

   Ако с окончателно съдебно решение бъде установено незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи по искане на ищеца, могат да разпоредят изпълнението срещу нарушителя на една или повече от следните мерки:

  • преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна;
  • забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели; приемане на подходящи коригиращи мерки по отношение на стоките — предмет на нарушение, включващи изтегляне или унищожаване на стоките или премахване на характеристиката им във връзка с която е установено нарушение;
  • унищожаване на цели документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или въплъщават търговската тайна, или, когато е целесъобразно, предаване на ищеца на целите документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях.

Изпълнението на мерките е предвидено да е за сметка на нарушителя, освен ако не са налице конкретни причини това да не се прави. Тези мерки не накърняват обезщетението, евентуално дължимо на притежателя на търговската тайна вследствие на незаконното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

Във връзка с прилагането на приетата Директива предстои да бъдат направени съответните изменения в законовите, подзаконовите и административните разпоредби в българската нормативна уредба. По-подробната уредба в тази насока, ще гарантира в голяма степен правата на търговците и ще улесни тяхната защита.