Изключени ли са едноличните търговци от обхвата на Закона за ограничаване на плащанията в брой

12 Jun 2017

       Ограничаването на кешовите разплащания се предприема като част от мерките за намаляване на сивата икономика. В България тази мярка, беше реализирана с приемането на  Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, обн. - ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г., характеризиращ се като кратък по своето съдържание и вече изменян няколко пъти.

      Една от важните промени в сила от 01.01.2016г. е намаляване на стойността на плащанията в брой от 15 000 лв. на 10 000 лв. намерили изражение в разрпоредбата на чл.3 от ЗОПБ. В този смисъл плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

       По отношение на друга част от нормативният акт, видимо е убягнало от погледа на законодателя да поправи един пропуск, допуснат още при приемането на ЗОПБ, по отношение на кръга от лица попадащи в обхвата на Административнонаказателните разпореби.  Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 отЗОПБ, „Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.“. От буквалното и граматическото тълкуване на текста на цитираната разпоредба се налага извод, че нейният предметен обхват не предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност и налагане на имуществени санкции на еднолични търговци.

          Текстът на тази разпоредба, който е изрично и ясно формулиран в действителност е предпоставка за нееднозначно прилагане от българските съдилища. След направен анализ на съдебната практика по такива казуси се установява, че дори и решавани на касационна инстанция, практиката е противоречива.

           Според някои от административните съдилища, едноличните търговци са изключени от кръга на лицата от които може да се търси отговорност за нарушение на чл.2 от ЗОПБ, излагайки мотиви в тази посока.

         Безспорно е, че едноличният търговец не е юридическо лице (чл. 56 от Търговския закон /ТЗ/). По силата на чл. 83, ал. 1 от Закон за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ в предвидените в съответния закон случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

      Така регламентирана нормата се явява отклонение от възприетия и закрепен нормативно с разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН основен принцип на личната отговорност. Допълнителна обективна предпоставка за приложението на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН се явява изискването възможността за налагането на санкция да е предвидено изрично в съответен закон, указ, постановление на Министерски съвет или наредба на общински съвет. Както вече се посочи, в разпоредбата на чл. 5 от ЗОПБ не е предвидена подобна възможност по отношение на едноличните търговци.

            Такава не се извлича и от друг нормативен акт, към който някой от текстовете на този специален закон препраща.

            Дори и по-малко застъпена тезата на друга част от съдилищата, също намира израз в някои решения, съгласно изложените в тях мотивис вписването на физическото лице като едноличен търговец в търговския регистър и признаване на това му качество, не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а само се разширява неговата правоспособност, като му се открива възможността да действа като търговец в стопанския оборот и да извършва търговски сделки. Казано с други думи, с вписването си в търговския регистър, собственикът на търговското предприятие на ЕТ придобива качеството на търговец, но независимо от това субектът на задължението си остава физическо лице.След като нормата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ не предвижда изрично административно наказание "имуществена санкция" за ЕТ, то в конкретния случай едноличните търговци попадат в категорията физически лица, и административната санкция, която следва да им се наложи за нарушението по чл.3, ал.1 от ЗОПБ е "глоба".Това, обаче, не означава, че едноличните търговци попадат извънприложното поле на закона. Общият състав на нарушение съгласночл. 24 и чл. 26 от ЗАНН, както и специалният - чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, предвиждат административно –наказателнаотговорност на физически лица. ЗАНН в хипотезата на чл. 83 и специалните закони вопределени случаи приравняват административното наказание на ЕТ с това на ЮЛ, доколкото с огледразширената дееспособност на посочените субекти, изразяваща се в извършването натърговска дейност, изискванията към тях са завишени и следователно завишен е и размерътна предвидените наказания за извършени от тези субекти нарушения.

              Според поддръжниците на тази теза, доколкото не е предвиден по-висок размер на адм.-наказателнатаотговорност на ЕТ предвид завишените изисквания към субектите, извършващи търговскадейност, следва такова лице – ФЛ, действащо като ЕТ, да бъде наказано с налагане на адм. наказание – глоба, в качеството му на физическо лице, а не изобщо ЕТ да бъде освободенот адм. -наказателна отговорност, тъй като това противоречи, както на правната, така и нажитейската логика.

        Логично би било едноличните търговци да не са изключени от обхвата на адм. -наказателна отговорност за нарушение на чл.3 от ЗОПБ, но в действителност това е факт. Санкционната разпоредба очертава изрично кръга отсубекти на отговорността – това са физическите и юридическите лица, катокачеството на субекта, освен вида на санкцията, диференцира и нейния размер катопроцент от сумата на плащането.

     Очевидно в случая се касае за несъвършенство на нормативната уредба, преодоляването на което обаче не може да се постига чрез тълкуване на неясните норми, разширяване по тълкувателен път на адресатите им и прилагане на административнонаказателна отговорност по аналогия.Безспорно се налага извода за необходимост от едно допълнение на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, което да елиминира противоречивата съдебна практика.