Преценката за „преждевременност“ – има ли място тя в производството по допускане на обезпечение на бъдещи искове? Практически проявления.

09 Mar 2022

I. Генезис на разсъжденията

Настоящата разработка има за цел да обобщи резултатите от проведен анализ на практиката на българския съд по няколко проблема:

- в производството по допускане на обезпечение съдът прави ли преценка за преждевременност на бъдещите искове;

- в кои случаи бъдещите искове биха били определени като преждевременни;

- какви са разбиранията на българския съд въобще за определението „преждевременно предявен иск“.

II. Практиката, открита в резултат от търсенето, очертава няколко разбирания за определението „преждевременно“:

- на първо място, неспазване на процесуалните („съдопроизводствените“) правила;

- на второ място, липса на някоя от материалноправните предпоставки за предявяване на иска. Например предявен е иск за вземане, чиято изискуемост не е настъпила;

- на трето място, наличие на нерешен спор, от решаването на който зависи основателността на иска, който евентуално би бил определен като преждевременен.

III. Недоизяснени въпроси

Не бе открита практика, която да определя даден иск като „преждевременен“, поради съвпадението на страните и предмета с друг спор, чието разрешение съдът не е осъществил.

IV. Съдебни актовете, очертаващи и допринасящи за формирането на горепосочените разбирания, частично и косвено относими:

1. Определение № 2239 от 04.09.2014 г. по в.ч.г.д. № 3165/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия:

С определение по гр. д. № 6960/ 2014 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III-Б състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от [фирма] срещу [фирма]. С определение № 1839/ 18.07.2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 състав, обезпечението е отменено. Това определение не препятства ново искане за допускане на обезпечителна мярка тъй като не формира сила на пресъдено нещо. Това разрешение е възприето в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 год. на Върховния касационен съд по т. д. № 1/ 2010 г., по описа на ОСГТК, където се приема, че процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. Соченото от жалбоподателя определение 664 от 12.08.2011 по ч. т. дело № 545/ 2011 година на Върховният касационен съд, II т.о., е неотносимо. Това определение касае въпроса дали производството пред въззивния съд е било преждевременно образувано, след като ищците по висящото пред Софийски градски съд дело са подали молба, съдържаща ново искане по чл. 389, ал. 1 ГПК, по което първоинстанционният съд дължи произнасяне в деня на нейното постъпване - чл. 395, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, II т. о., изрично е приел, че подаването на поредна молба по чл. 389 ГПК за налагане на нови обезпечителни мерки наред с допуснатите вече с атакуваното пред въззивния съд определение, не съставлява процесуална пречка за разглеждане по същество на редовно подадената срещу него частна жалба, нито обуславя връзка на обусловеност между тях. Приетото разрешение в определение 664 от 12.08.2011 по ч. т. дело № 545/ 2011 година на Върховният касационен съд, II т. о., е в съответствие с разрешение, прието в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 год. на Върховния касационен съд по т. д. № 1/ 2010 год., по описа на ОСГТК за допустимост на повторно подадена молба за допускане на обезпечение, поради което възраженията на частния жалбоподател са неоснователни.

2. Определение № 2121 от 30.09.2013 г. по в.г.д. № 3565/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия:

Разглеждането на искането за допускане на обезпечение се предпоставя от редовността на самата бъдеща искова молба. В случая, тъй като исковата молба е преценена от съда като нередовна, произнасянето по искането за обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно и поради това недопустимо. /така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 47 от 19.01.2012г. по ч.т.д. № 871/2011г., Т. К., II Т. О. НА ВКС/.

Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че исковата молба е нередовна, което от своя страна рефлектира върху основателността на молбата за налагане на обезпечения по горепосочените съображения. Преди отстраняване на тази нередовност съдът не би могъл да направи надлежна, вкл. с оглед, обоснования като вероятно основателен, размер на всяка от претенциите, преценка за допускане на исканото обезпечение, въз основа на представените доказателства. Последното предпоставя редовна искова молба, като условие за преценка допустимостта на исковете, предхождаща като предпоставка за разглеждането им вероятната им основателност, на която се е позовал първоинстанционния съд.

3. Определение № 687 от 25.03.2013 г. по в.г.д. № 1083/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия:

….

Искането за допускане на обезпечение е заявено от ищеца още при подаването на исковата молба като "особено искане". Разглеждането на това искане се предпоставя от редовността на самата искова молба. В случая, тъй като исковата молба е преценена от съда като редовна, на ищеца не са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовността й, но произнасянето по искането за обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно и поради това недопустимо. Още повече, че указанията на въззивната инстанция са във връзка с установяване допустимостта на предявения иск, която е една от предпоставките за обезпечаването му.

Ето защо и като взе предвид, че произнасянето по искането за обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно и поради това недопустимо, определението следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на СГС за отстраняване нередовности на ИМ, който, в зависимост от изхода на производството по чл. 129 ГПК, следва да се произнесе по "особеното искане" за допускане на обезпечение. С определението по искането за обезпечение, съдът не дава разрешение по същество нито на предявения иск, нито на други производства в рамките на производството по предявения иск и не прегражда тяхното развитие. Молба за обезпечение може да бъде предявена винаги както за обезпечаване на бъдещия иск до предявяването му, така и в рамките на висящото производство по предявения вече иск, но след отстраняване на всички недостатъци на исковата молба.

4. Решение № 155 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2575 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение:

По правния въпрос: В цитираните решения,обосноваващи допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и в множество други е прието, че съдът следва да постанови решението си , съобразявайки правното положение на страните,такова каквото е към момента на приключване устните състезания по делото, като следва да съобрази фактите,настъпили след предявяването на иска , ако същите са от значение за спорното право /чл.235 ал.3 ГПК /.Дори предявен преждевременно, искът следва да бъде уважен, ако в хода на делото се осъществят предпоставките за неговата основателност,макар да не са съществували към момента на предявяването му. Изрично в реш.178/13.05.2011 год. по гр.д.№ 984/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС се сочи,че същата преценка съдът дължи и досежно материалноправната легитимация на страната,съобразявайки я такава каквато е доказана не към предявяването на иска,а към приключване на устните състезания по делото.Следователно,несъществуването на материалноправната легитимация на ищеца към момента на депозиране исковата молба не съставлява основание за отхвърляне на иска, само на това основание, ако и в хода на съдебното производство, до приключване на устните състезания, същата възникне.Доколкото в исковата молба ищецът е твърдял право на иск,основано на застрахователно правоотношение,видно от което право на застрахователно обезщетение има трето за спора лице, съдът е дължал активност в изясняване на съществуващото противоречие между процесуалноправна и материалноправна легитимация на страната.

5. Определение № 462 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3423 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение:

Вместо това,с разпореждане от 27.10.2020г САС е изпратил частната жалба за разглеждане на ВКС

Настоящият съд констатира преждевременно образуване на настоящето производство.При данни ,че жалбоподателят е починал ,администриращият частната жалба съд е следвало да извърши справката по реда Наредба № 14/2009г и в зависимост от постъпилите данни да предприеме следващите се процесуални действия , които да осигурят участието на надлежно легитимираните страни в производството стани .

Администриращият съд също така следва да изиска от жалбоподателя доказателства, които да удостоверят подаването на частната жалба в срока по чл. 396, ал.1 ГПК В случая срокът започва да тече от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка

Поради неизпълнението на тези две служебни задължения на администриращия съд , понастоящем не са налице предпоставки за разглеждане на жалбата по касационен ред. Делото, което е образувано преждевременно в насоящата инстанция ,следва да бъде върнато на изпращащия съд ,за изпълнението им.

6. Определение № 173 от 07.03.2014 г. по ч.пр. д. № 4032/2013 г. на Върховен касационен съд:

В конкретния случай, спорът между страните, въз основа на който е образувано т. д. № 3 510/2011 г. пред СГС не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Освен това, изрично ответното дружество е възразило срещу молбата на частния жалбоподател да бъде освободена внесената от него парична гаранция по допуснатото обезпечение предвид обстоятелство, че от лятото на 2011 г. е наложен запор върху банковата му сметка. Това възражение налага извода, че е възможно след приключване на спора и с оглед неговия изход, ответникът да предяви иск за вреди от допуснатото обезпечение, каквато възможност му предоставя законодателя. С разпоредбата на чл. 403 ГПК са регламентирани предпоставките при наличието на които съдът следва да освободи внесена гаранция - ако искът, по който е допуснато обезпечение бъде отхвърлен или не е предявен в дадения на ищеца срок и при липсата на възражение от страна на ответника. При наличието на висящо производство между страните, молбата на частния жалбоподател за освобождаване на гаранцията се явява преждевременно подадена, в какъвто смисъл са и направените с обжалваното определение изводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

7. Определение № 1561 от 10.05.2019 г. по в.г.д. № 2186/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия:

…    

В конкретния случай, спорът между страните, въз основа на който е образувано делото пред СГС не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Освен това, изрично ответницата е възразила срещу молбата да бъде освободена внесената от ищеца парична гаранция по допуснатото обезпечение, обективирано в частната жалба. Това възражение налага извода, че е възможно след приключване на спора и с оглед неговия изход, ответникът да предяви иск за вреди от допуснатото обезпечение, каквато възможност му предоставя законодателя. С разпоредбата на чл. 403 ГПК са регламентирани предпоставките при наличието на които съдът следва да освободи внесена гаранция - ако искът, по който е допуснато обезпечение бъде отхвърлен или не е предявен в дадения на ищеца срок и при липсата на възражение от страна на ответника. При наличието на висящо производство между страните, молбата за освобождаване на гаранцията се явява преждевременно подадена, поради което същото следва да бъде отменено.

8. Определение № 1347 от 20.05.2015 г. по в.г.д. № 1964/2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия:

САС споделя напълно направените по-горе изводи, като констатира, че искането за допускане на обезпечение се предпоставя от редовността на самата искова молба, обективирана в молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск. В случая, исковата молба е нередовна, поради факта, че се претендират най-общо подобрения, направени в чужд имот, преди депозиране на иск по чл.108 ЗС от собественика т.е. в качеството на добросъвестен владелец, на обща стойност от 28 500 лв., без да са разбити тези подобрения по отделни пера с отделна цена и отделен момент на извършване на тези ремонтни дейности. Освен това се сочи наличието на движими вещи в чужд имот - хладилник, печка, пералня, холна секция, мека мебел, климатици и др., които подлежат на изнасяне, поради което именно съдебния изпълнител е отложил въвода във владение от 29.04.2015г. за 19.05.2015г.

Ето защо произнасянето по искането за налагане на обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно и поради това недопустимо. Още повече, че указанията на въззивната инстанция са във връзка с установяване допустимостта на предявения иск, която е една от предпоставките за неговото обезпечаване. Едва след отстраняване на нередовността на молбата по чл.129 ГПК, съдът следва да се произнесе по "особеното искане" за допускане на обезпечение./така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 47 от 19.01.2012г. по ч.т.д. № 871/2011г., Т. К., II Т. О. НА ВКС/.

Ето защо и като взе предвид, че произнасянето по искането за обезпечение, преди да е приключила проверката по чл. 129 ГПК, се явява преждевременно, съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

9. Решение № 261484 от 09.11.2021 г. по т. д. № 1088 / 2020 г. на ТО VI-10 състав на Софийски градски съд:

По изложените съображения, осъдителният иск следва да бъде отхвърлен като преждевременно предявен - не е настъпила изискуемостта на вземането по договора от 04.04.2017 година.