Промени в ЗКПО или „превъзкресение“ на части от отменени разпоредби

03 Feb 2022

I. С излизането на брой № 8 на „Държавен вестник“ от 28.01.2022 г. правно-информационните системи известиха своите клиенти за промени в ЗКПО. Единствената промяна по отношение на този закон е, че счетоводните разходи за дарения в размер до 10 на сто от счетоводната печалба на домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения (чл. 31, ал. 1, т. 3  от ЗКПО) продължават да се признават за данъчни цели.

II. Интересен в случая е законодателният подход за съществуването на тази правна норма, която всъщност обуславя толкова благородна кауза. Част от хронологията на промените на т. 3 на чл. 31, ал. 1 от ЗКПО е следната:

1. т. 3 е отменена с § 18, т. 2 от Преходни и заключителните разпоредби към Закона за социалните услуги (ЗСУ);

2. но това не е съвсем така, тъй като с промени в § 45, т. 1 от ПЗР към същия закон (ЗСУ) законодателят е решил, че не е редно да отменя цялата т. 3 на чл. 31, ал. 1 от ЗКПО, затова променя момента, в който няколко разпоредби влизат в сила. Сред тези разпоредби е и § 18, т. 2 от ПЗР към ЗСУ, чието влизане в сила за четвърти път е отложено (този път за 31.12.2022 г.), но само в частта относно „домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения". С други думи т. 3 е отменена още през 2019 г., но отмяната й в горепосочената част влиза в сила от 31.12.2022 г., така вече за четвърти път. Тоест към настоящия момент т. 3 е в сила и изглежда така: „домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения“.

III. На пръв поглед подобен заплетен казус не би навредил никому, още повече, че в случая става дума за благородна кауза. Но дали законодателят е спазил принципа за яснота и достъпност на законите по отношение на всички граждани и дали всички граждани имат равни възможности да се запознаят с подобни законотворчески решения и да достъпят законотворческия процес в тези му прояви, по мнение на автора е един от основополагащите въпроси на законотворческата дейност и той следва да бъде дълбоко осмислен от всеки нормотворец.