Конституционният съд обяви за противоконституционни част от разпоредбите за изменение на Административнопроцесуалния кодекс

07 May 2019

С Решение № 5 от 19.04.2019 г. на КС на РБ по к.д. № 12/2018 г. бяха обявени за противоконституционни въвеждането на закрити вместо открити заседания в касационното производство по административни дела – чл. 217, ал. 2, ал. 3 в частта „Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред“, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, както и § 149, ал. 2, изр. първо в частта „закрито заседание“ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК. С атакуваната промяна в чл. 217, ал. 2 АПК е въведено правилото, че когато Върховния административен съд /ВАС/ разглежда като касационна инстанция делата в тричленен състав, той ги разглежда в закрито заседание без участие на страните. Изключенията, които се допускат и които водят до провеждане на публично заседание, са две: когато съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разгледа в открито заседание, както и когато страна поиска най-късно в касационната жалба или в отговор към нея делото да се разгледа в открито заседание. В тези случаи делото задължително се разглежда по този ред. Изключение представлява и случаят, в който ВАС като касационна инстанция заседава в петчленен състав по дело, разгледано като първа инстанция от самия ВАС.

Според съдиите публичността на процесуалните действия в съдебно производство е гаранция за безпристрастното и законосъобразно процедиране от страна на съда, както и за истинността на фактическите твърдения на страните. Тя е опора за доверието в правосъдието и средство за възпитателно въздействие на правосъдната дейност. Изискването за публично гледане на делото е част от изискването за справедливост на съдебния процес. Правото на публично гледане на делото в съд може да бъде обект на ограничения, стига обаче сърцевината на правото да не бъде засегната. Ограничението не би било съвместимо с европейските ценности, ако не преследва легитимна цел и ако не е пропорционално на тази цел. С оглед спецификите на производство пред всяка касационна инстанция, която има правомощие да се произнесе само по въпроса за законосъобразността, правото на публичност би могло да търпи ограничения, стига обаче други основни характеристики на справедливия процес да не бъдат засегнати.

Обявена за противоконституционна е и разпоредбата на § 111 с който в Закона за опазване на околната среда в чл. 99 е създена ал. 12 според  която държавната такса в касационно производство по обжалване на решението по ОВОС се определя по реда на АПК върху определяем материален интерес. В Решението е прието още, че с въвеждането на тази такса, по същество се поставя неясен и значителен по тежест финансов праг за достъп до ВАС. Процедурата по изготвяне на ОВОС започва на най-ранния етап на инвестиционното предложение. Стойността на това предложение не би могла да бъде критерий за оценка на въздействието върху околната среда, доколкото тя не е част от изискуемата информация, която възложителят е длъжен да предостави при започване на процедурата по ОВОС, както и поради това, че тя може да бъде променена в хода на изпълнението на проекта. Приемането на тази стойност за „определяем материален интерес“, въз основа на който да бъде изчислена таксата за касационно обжалване в това производство, създава несигурност у потенциалните жалбоподатели относно нейния размер, който би могъл да бъде завишен от възложителя по начин, че да препятства подаването на жалба от заинтересуваната общественост. По този начин достъпът до правосъдие става практически невъзможен или изключително труден. По този начин достъпът до съд с цел защита на правото по чл. 55 от Конституцията става практически невъзможен или изключително труден.

Конституционният съд приема, че околната среда е благо от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено. Въздействието върху околната среда в неблагоприятен аспект в резултат на изпълнение на инвестиционно намерение може да има различни проявления – върху човешкото здраве, върху чистотата на въздуха и на водата, върху различните екосистеми и т.н. Поради това липсва икономически механизъм, който да даде сигурна оценка на този ефект, още повече, че той в повечето случаи може и да не е с еднократно действие и да няма материално измерение.