Европейската комисия предложи законодателни промени за по-добра защита на потребителите

21 May 2018

С промените в няколко директиви се цели по голяма информираност и повече права на потребителите. Предвижда се повече прозрачност при онлайн пазаруването, като например потребителите ще трябва да бъдат ясно информирани дали купуват продукти или услуги от търговец или от частно лице, за да знаят дали правата им на потребители са защитени в слуай на нередност. Също така, когато търсят онлайн, потребителите ще бъдат информирани, когато резултатът от търсенето се заплаща от търговеца.

Когато плащат цифрова услуга, потребителите се ползват от определени права на информация и разполагат с 14 дни, за да анулират договора си, т. нар. право на отказ. Чрез новия механизъм за потребителите това право ще обхване „безплатните“ цифрови услуги, за които потребителите предоставят личните си данни, но не заплащат с пари. Това обикновено ще се прилага за услуги за съхранение „в облак“, социални медии или електронна поща.

С готвените промени в европейското законодателство се въвежда правото за завеждане на колективни европейски представителни искове. Те ще могат да се подават от представителна организация на потребителите, но не и от адвокатски кантори. За България това е Комисията за защита на потребителите, която е държавен орган, а от неправителствения сектор са – Българската асоциация „Активни потребители“, Федерация на потребителите в България и Сдружение за правна помощ на потребителите.

Новият модел за колективна защита ще позволи да се гарантира, че европейските потребители могат да се възползват пълноценно от правата си и да получават обезщетение, като същевременно се избягва рискът от злоупотреба с неоправдани съдебни спорове.

Констатирано е, че органите на Европейския съюз /ЕС/ за защита на потребителите не са добре подготвени, за да се справят със „ситуации на масова вреда“, които засягат голям брой потребители в целия ЕС. Предлага се националните органи за защита на потребителите да разполагат с правомощия да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по координиран начин. За широко разпространени нарушения, които засягат потребителите в няколко държави в ЕС, максималната глоба ще бъде 4% от годишния оборот на търговеца във всяка съответна държава членка. Европейската комисия /ЕК/ дава право на страните да въвеждат и по-високи максимални глоби.

Предвижда се нов търговски механизъм за потребителите, който да реши проблема с разликите в качеството на стоките. Отнася се за стоки продавани под един и същ бранд и в една и съща опаковка, но с различно количество на съдържащите я елементи. ЕК приема това за „заблуждаващо действие“ от страна на търговеца спрямо потребителите. Причината е, че те смятат, че купуват един и същи продукт, без това да е вярно на практика, което създава необосновани продуктови различия в единния пазар.

По този повод в съвместния изследователски център на ЕК, с подкрепата на повече от половината страни членки, тече тестване на такива продукти, като първите резултати ще са ясни до края на годината. По тази причина предстои промяна в Директивата за нелоялните търговски практики, за да се изяни, че националните органи могат да оценяват и да отстраняват заблуждаващите търговски практики, свързани с маркетинга на продукти като идентични в няколко страни от ЕС, ако техният състав или характеристики са съществено различни.

Предвидени са по-добри условия за предприятията. Новият търговски механизъм ще премахне ненужната тежест за предприятията, включително чрез отмяна за фирмите на задълженията, свързани с правото на отказ на потребителя. Например, потребителите няма повече да могат да връщат продукти, които вече са използвали, а не просто изпробвали. Освен това търговците вече няма да връщат парите на потребителите, преди действително да са получили върнатите стоки. Улеснява се и начина по който търговците могат да общуват с потребителите. Освен по електронна поща, това вече ще е възможно и чрез уеб формуляри или чатове, при условие че потребителите могат да проследяват комуникацията си с търговеца.

Предложените промени се очаква да бъдат приети от Европейския парламент до пролетта на 2019г. и да влязат в сила от 1 януари 2020г.